Страхът – пазител или пречка

Какво ни задържа да вървим по пътя си, какво ни спира да навлезем в циклите на времето и да видим миналото, а дори и възможностите ни за по-добро бъдеще?

Често се срещам с хора, в които виждам онова детско любопитство да се впуснат в изследователска игра, иска им се да опитат с регресията, имат куп въпроси и аз с радост отговарям на всички, но изведнъж виждам в очите им него – страхът. Ами ако видя нещо страшно? Ако съм бил лош в предишен живот? Ако ми се случи нещо по време на регресията? Ако не искам да се върна?  Всички тези страшни въпроси изведнъж секват искрицата светлина и човека си казва: „Да, може би ще отида скоро, трябва да помисля…“ И от там нататък се връща към ежедневните мисли, които го отвличат от нещо много ценно – от пътя към самопознанието, от некомфортните въпроси, на които човек няма отговор във всеки един момент. Защо ни е да разтърсим живота си с прозрения, с какво ще ни помогнат те да си платим сметките или пък да се изправим пред списъка от задължения на работа и недоволния шеф. За какво ни е да се замисляме какво всъщност правим тук, кое е това, което осмисля времето ни?

Ами лично за мен е просто – всичко, което правя е повърхностно и незадоволително ако нямам вътрешната връзка със себе си и убедеността, че вървя по своя път.

Ще си кажете, че това са празни приказки и може да ги прочетете във всяка книга за самопомощ, а такива да ги ринеш с лопата в книжарниците. Да, ама само с четене на книги няма да ви стане по-добре, нито ще сте по-щастливи, нито ще сте по-духовни. Ако не познавате себе си и не направите усилието да започнете това опознаване и тази връзка с вътрешния ви Аз, 6-то чувство, интуиция или както там си го наричате вие, книгите, гурутата, учителите, приятелите семейството, абе никой няма да може да ви помогне. Външната помощ е само мотив вие самите да започнете търсенето вътре в себе си.

А повярвайте ми това хич не е приятно, когато трябва да се справите с куп нерешени въпроси относно себе си и пътя, по който сте поели. Но все от някъде трябва да се започне, нали?

Е, започваме от страха – страхът да се обърнем навътре, където е тишината и вътрешното спокойствие, най-точния съдник. А понякога, когато знаем, че сме изоставили верния път не искаме да се обръщаме навътре, зашото трябва да признаем пред себе си грешките си, а това никога не е приятно, нито вълнуващо. Абе изобщо духовното израстване не е цветя и рози както пише в повечето Ню ейдж книжки. Тук любов, там позитивна мисъл, а ето ти и една прошка, ей така за цвят… Но и прошката не е лесно нещо и изисква сериозно навлизане в себе си, защото за да простиш, първо трябва да изпиташ болката, после да я приемеш и чак след това да изпиташ любов към човека, който ти е причинил тази  болката без да осъждаш или да се дистанцираш. Все едно да изпиташ любов към онзи на улицата, който те засече с мерцедеса си и ти одра цялата кола, а на всичкото отгоре те и напсува.

Дам, страхът ни предпазва да изпитаме отново онази болка, която тъпчем все по-дълбоко в себе си, да излеем всичкия гняв, който сме натрупали, да си зададем правилните въпроси. Той е нещото, което ни държи далеч от самите нас. Страхът от непознатото… какво ли ще открия там вътре в сърцето си? Не, не по-добре друг път да го направя, сега имам много други задачи, които са по-важни. И ще ви попитам аз кое е по-важно от вашето щастие? Кое е по-важно от  безусловната любов? Кое е по-важно от удоволствието, което ще изпитвате, когато сте наясно с целите и мечтите си и с хората, който срещате по пътя си? Защото това търсим всички, щастие, любов и светлина, но те трябва да излизат от сърцето ни, а когато то е изпълнено със страх и болка, то не може да свети.

Коментирай

Subscribe for more

ЗА МЕН

„Каквото горе, това и долу, каквото вътре, това и отвън, каквато Вселената, такава и душата …“

Хермес Трисмегист

ВРЪЗКА С МЕН

ПОПУЛЯРНИ СТАТИИ