Психология

Интегриране на Аза или как да приемем себе си

Животи, много минали животи, борейки се за оцеляването си много от нас са имали животи, в които се е налагало да отричаме своята същност, да отричаме способностите си и това което сме, истинската ни принадлежност, Богът и Богинята в нас, за да може да оцелеем в този свят. Не е въпрос на чест или на истина, а на оцеляване. Идват ми наум отново множеството български и чужди филми, книги.. спомени от времена на потисничество и страх. Не е ли било личен избор за всяка една душа да приеме чуждото и да се слее с тълпата, за да оцелее индивида, или да се изправи срещу най-големите си страхове, да отстоява своята принадлежност, потекло и вярвания? Въпрос на избор или на оцеляване отново питам аз?
Миналото не се забравя току така, то ехти в нашите гени, в нашите клетки, паметта на десетки поколения назад, душевната ни памет – ядрото на всички наши съществувания, това не може да бъде забравено. В един прекрасен момент, когато поискате да станете отново цялостни, да бъдете себе си, да си спомните всичко, което си мислите, че сте забравили, тогава е нужна много сила и воля, за да продължите, след като излязат всички сенки, всички онези ужасни неща, които сте извършвали в миналото, съзнателно или несъзнателно, убийствата, предателствата, лъжите, измяната… като всички хора и вие и Аз сме имали както положителни така и отрицателни опитности и тук не става въпрос за това дали сте добър човек, а за това, че душата ви има нужда от тези крайности, за да може да постигне заветния баланс един ден. Това, не е нещо, от което трябва да се срамуваме или да крием, всички сме били светци и в същото време сме изживявали падения. Важното е какво остава след тях, след тези катарзисни моменти на душевна трансформация. Болка или осъзнаване, приемане или потискане.
И така, колко неща потискате дори само в настоящия си живот? За колко неща не искате да си спомняте, защото се срамувате, от това, което сте сторили? На психично ниво Егото ни избутва тези спомени към несъзнаваното, потиска ги, за да запази образа на нашата идентичност като личности в непокътнато състояние, но това означава, че ние отричаме, отхвърляме части от себе си, от своята идентичност, опитности, които са важни за нашата душевна цялост и израстване. И какво се получава в крайна сметка от тази раздвоеност – на съзнателно ниво се борим отчаяно да задържим проекцията за нашата идеална личност пред обществото и дори пред нас самите. Чудим се какво ни липсва, не получаваме това, от което се нуждаем, опитваме се да бъдем щастливи, но е сякаш изкуствено, насила и затъваме все повече и повече в собствените си илюзии.
И тук отново мога да включа и темата за паник атаките, наблюдавайки все повече хора, които се опитват да се справят с този парализиращ страх, дори Аз самата дълго време не можех да разбера какво не правя както трябва, защо ми се случва?
Не е въпрос на това да правим нещо, а просто да погледнем вътре в себе си към всички онези отхвърлени и забравени части от нашата памет, от нашето съзнание, частици от нашата душа, чиито съществуване отричаме. Те искат да бъдат забелязани, приети, обичани. Една от причините за рязката промяна в количеството хора, с тревожни разтройства е бързата смяна на честотите на вибрация на Земята както и общата вибрация на човечеството, и двете се покачват, ние се променяме и старите навици, стария начин на живот също идва време да се промени. Нужно е да приемем себе си, такива каквито сме, това е сянката ни, това, от което бягаме, от което се страхуваме и, за което не искаме да поемем отговорност. Дали ще е вина, срам, гняв , емоции, които определяме като отрицателни, разрушителни, те са другата страна на всички онези положителни емоции, към които се стремим. Без единия полюс, няма да съществува и другия. Те се допълват Ин и Ян, така и ние сме изградени от тези положителни и отрицателни качества, женска и мъжка енергия, които е нужно да се балансират без да се отричат или заместват с нещо друго. Не можем да изтрием спомените, но можем да ги променим, да ги трансформираме като ги приемем с любов и по този начин да излекуваме всички части от нащата душа, които сме откъснали и изтласкали.
Правейки това, ние поемате отговорност за себе си и своите действия, учим се от всяка опитност и не я разграничаваме като добра или лоша, това е просто опитност, която ни е изключително ценна. Безопасно е да бъдем цялостни тук и сега, да бъдем себе си, защото това е потенциалът, който носим и който можем да разгърнете.
Когато приемем сенките си, няма да има съпротивление по пътя, което да ни дърпа назад.
Коментирай

Subscribe for more

ЗА МЕН

„Каквото горе, това и долу, каквото вътре, това и отвън, каквато Вселената, такава и душата …“

Хермес Трисмегист

ВРЪЗКА С МЕН

ПОПУЛЯРНИ СТАТИИ